Всички сме виждали по филмите красивата картинка на голяма бяла къща в предградията, в чийто двор се чува детски смях и се показва махащата опашка на едно изплезено куче. 🏡
Точно такива гледки ни карат да мислим, че отглеждането на дете и куче е прекрасна идея за всяко семейство. Да, ама не! Не всеки дом може да се справи с тази нелека задача.
Кучето не е поредната прищявка на човека! Това е живо същество и има право на адекватна грижа, внимание, разходки, игри, обучение и много, много любов! 🧡
⚠️ Когато кучето и детето съжителстват заедно трябва да има ясни правила и за двете страни!
❌ Кучето не може да скача по детето, да го лае и драска, да му яде от храната, да му гризе нещата, да се опитва да доминира над него и т.н.
❌ Детето пък не бива да приема кучето за играчка и да го стиска силно, да му бърка в очите и ушите, да го дърпа за опашката, да му взима от храната докато яде, да се опитва да го язди и какви ли още не маймунджилъци!

✅ Поставянето на граници е от изключително значение, за да може да сте спокойни, както за детенцето, така и за кучето.
Вие сте тези, които трябва да следите поведението и на двете страни. Ако забележите нещо, което не ви допада, веднага коригирайте.
Пример 1: Кучето е в леглото си, а детето отива, вдига го и започва да го гали. Това може да изглежда много сладко, но кучето не го възприема по този начин. Леглото е неговата крепост, неговото сигурно място. Изкарвайки го от там насила то може да започне да ръмжи или дори да ухапе.
👉 В този случай трябва да се обясни на малчугана, че това не е правилно. Ако детенцето е твърде малко и все още не разбира, просто не допускайте това действие.
Пример 2: Детето ви се храни на масата или пък е седнало на бюрото си, а кучето скача по краката му, драска го и лае. С други думи казано, кучето иска внимание.
👉 Правилният подход е на кучето да се зададе команда “долу” (т.е. да спре да скача), а след това “място” (т.е. кучето отива на постелката си или в леглото и ляга). След като се успокои, детето вече може да го повика и да поиграят.
Разбира се, нищо от горепосочените неща не се случва от само себе си и без целенасочена работа. Ако искате кучето да изпълнява, научете го! Ако искате детето да се отнася с уважение към личното пространство на кучето, научете го!
Усвояването на “общо послушание” на кучето отнема около 2 години. Заредете се с търпение. Говорете с децата си, нека и те участват в процеса!

🔎 Противно на очакванията, за семейства с малки деца се препоръчват по-едри кучета, тъй като са с уравновесен характер и по-здрава структура. Малките породи обикновено са лесно раздразнителни, лаят повече, отбраняват се от страх и шансът да бъдат наранени неволно, заради крехката им структура, е по-голям.
Това обаче далеч не означава, че вашето Йорки или пък Чихуахуа не може да съжителства с вас, след като имате дете, и трябва да го натирите някъде. Кучето е ЧЛЕН НА СЕМЕЙСТВОТО! ❤️ Просто ще трябва да поемете отговорност и да научите двата сладура да съжителстват заедно. 📚
ℹ️ Ако смятате, че не можете да се справите с тази понякога трудна задача, потърсете помощ от специалист – треньор. Той ще ви обясни къде бъркате, за какво да внимавате и как да подхождате в различни ситуации.
❗Напомняме, че колкото и добре да е обучено кучето, то не бива да бъде оставяно без надзор с малки деца.❗
Веселете се, говорете, учете и много скоро ще имате в реално време картинката с щастливото куче и дете! Постоянството, позитивната нагласа и спазването на простички правила в дома са вашите верни помощници по пътя! 🧡